Intidar
Да упражним демократичното си право да не бъдем чути.
Виновна ли е Сирия за атентатите в Ирак?
Когато стане нещо в Ирак, правителството на страната обвинява Сирия. Така става и сега – Ирак обвини Сирия за смъртта на десетки иракчани, в следствие на бомбените атентати, станали във вторник.
„Гърдиън“ съобщава, че въз основа на доклад от министър-председателя, става ясно, че има заговор между Ал-Кайда, баасистите в Ирак и правителството на Сирия за свалянето на иракското правителство на Малики. Доста тежки обвинения. Интересно е, че по-големите американски издания, например, не дават подобна информация. Обратно, подържа се тезата, че атентатите са израз на недоволство и напрежение покрай изборите в Ирак. Някои анализатори дори смятат, че опозиция в самото правителство е могла да спонсорира тези атентати. Има едно ясно нещо: за момента никой не знае какво се случва, а медиите могат единствено да спекулират.
Сирийските власти настояват, че искат стабилен Ирак, а поради икономически причини нямат интерес от дестабилизиране на правителството на Малики, които са свързани с петрол и не само. Най-важното споразумение все пак е за нов петролопровод , който може да донесе милиарди долари в сирийската икономика.
Враговете на Сирия твърдят, че Сирия стои зад атентатите, тъй като сирийският режим се издържал от „износ на насилие“. Те също твърдят, че Сирия се интересува повече от сунитите в Ирак, отколкото от шиитите. Това очевидно няма нищо общо с реалността и противоречи на националните интереси на Сирия. Да, Сирия е дала убежище на много иракчани, членове на Баас, но това не означава, че Дамаск подкрепя атентатите в Багдад.
Intidar 
В действителност всичко казано по-горе е в потвърждение на многовековната вражда и спорове на Ирак и Сирия за регионално надмощие и лидерство! Баасизмът и съвременната ситуация в Близкия изток са само идеологически платформи и надстройки на едни по-дълбоки причини.
Елементарно е нещата да се свеждат до борба за лидерство. Ирак и Сирия не могат да си поделят никакво лидерство в региона, тъй като освен факторите политика и икономика (в политически и изторически план) никога не трябва да се пропуска факторът народ. Всеизвестен факт е, че ако иракчаните имат причтелски чувства към някой от съседните народи, то те са към сирийците. Тук не става въпрос за насажданата демаркация между отделните ислямски течения, както и между исляма и останалите религии. Все пак трябва да се има предвид чии становища водят до западането на Арабския свят през 14 век, за да се разбере притеснението от факторите Иран и Саудитска арабия. Ако има борба за надмощие в региона, то тя винаги е била между араби и перси, а иракчаните имат нещастието, излизайки от идентичността на собствената си култура да се натресат на арабската принадлежност. Нито е редно всяка дума на иракските власти да се приема като безпочвено обвинение, нито Сирия да се изкарва все невинно оклеветена. От друга страна не е редно да се свързва всичко едностранчиво с религиозни брожения. Не би трябвало да се мисли само за видимите интереси на държавата – не винаги действията на правителствата са свързани с интереса на държавата – 35 годишния пример на Баас в Ирак е достатъчен.
Освен наименованието на партиятя Баас и еднаквите на пръв поглед принципи и диктатурата в общ смисъл – иракската и сирийската политическа система нямат много общи неща.
И все пак, Ирак има винаги чувство, че Сирия е виновна за нещастията в историята му. А това невинаги е така. Първо-кои са иракчаните? Това е страна, която до днес не е определила народа си.Има кюрди,тюркмени, шиити,сунити, араби- къде са иракчаните? Постоянното разделение носи проблемите, не съседните страни.
„Винаги“ е много силна дума. Не винаги Ирак обвинява Сирия. Освен това не може да се отрече наличието на тренировъчни лагери на „иракската съпротива“. Много от псевдо-пазителите на арабската чест навлизат в Ирак от Сирия. Това не означава обаче, че има вражда в пълния смисъл, в който се изкарва.
Освен това за иракчаните – първо не е редно да се смесват етноси с религии – араби, кюрди тюркмени, асирийци, арменци, мандейци и т.н. са от една страна, а от друга религиите. Иракчаните са всичко това и не виждам защо трябва да има по-рязко определяне. Ирак принадлежи (волю или неволю) на арабската общност, заради преобладаващото мнозинство. Това към което се стреми иракският народ е именно преодоляване на това разделение наложено от старата диктатура и от новите правителства, за да се стигне до определението „иракчанин“ без допълнителни обяснения. Освен това, нима в Сирия няма ли кюрди, тюркмени, асирийци, араби, арменци и съответно – мюсюлмани (сунити, шиити и алевити), християни (католици и православни) и т.н. Това пречи ли им да се определят като сирийци (някои малко насила, но това е проблем на съответния етнос навсякъде).
Ирак няма чувството, че Сирия е причина за нещастията в историята му и това изказване не е много реално. Може и да се кзва много път, че са им натресли баас, но това е смешно – историята и пренасянето на влияние и политика винаги е съществувало в региона.
Ирак отдавна е определил народа си, но много държави не искат да го приемат, защото не им е изгодно.
Каквито и да са политическите кавги, Ирак и Сирия винаги ще имат общи точки, което е една от най-добрите страни на региона.
Освен това мисля, че прекалено много използваме олицетворение (мисли, чувства, смята и т.н.), когато говорим за нещо толкова бездушно като политиката.
Между другото изполвам поста, за да изкажа благодарност и уважение за този блог и се надявам по-често да пишат хора, които имат пряк или непряк досег с Арабския свят, без да се изпада в излишно хвалене или хулене на една или друга държава. Арабската култура не може да се възроди без конструктивна критика, нито на фона на безпочвени обвинения и кал в лицето.
Именно защото липсва критика се правят безпочвени обвинения. Този,който предаде Ирак, бе самият иракски народ. Американците влязоха в иракските зами без някой да им попречи и извинете, но не може да се каже за оправдание, че „не са могли да се оправят“. Това са глупости-хората се разбягаха, удряха лика на Садам със смях, а сега искат да се върне. Още един пример за разделението в Ирак. Искам да видя тази страна обединена и силна, но това няма да стане с обвинения и премиери, като Малики.
Да,в Сирия са се организирали групи, които извършват атентати. Но това време мина.И наред с атентатите, извършвани от американски военни, на територията на Ирак атентати правят и различните групи -една срещу друга. Разбира се, че народите на Ирак и Сирия са близки,това винаги ще бъде.Неслучайно Сирия подслони толкова много иракчани на своя територия. Но е време да в Ирак да започне да се мисли за „народ на Ирак“, а не за част от някоя група. Това постигна САЩ и тепърва ще се наслаждава на този си успех. Сирия няма интерес от дестабилизиран Ирак, за разлика от Иран и мисля, че се преувеличава ролята на сирийско-иранските отношения.
samo predatel moje da iska saddam da e na vlast.
А тези, които предадоха държавата си на САЩ са двойни престъпници!
така е, но това са днешните политици, а не иракския народ. Не бива да се слагат под общ знаменател хората. Освен това – малко са хората, които не се радват на падането на режима – друг е въпросът с оукупацията.
Само искам да подчертая, че не преекспонирам момента с иранско-сирийските отношения, просто смятам, че е редно да се чуе и друга позиция освен про-сирийската, като това не значи анти-сирийска. Не може да се следва максимата „който не е с мен, е против мен“.
Никой не отхвърля ролята на САЩ в безредиците. Трябва да е ясно, че американците създадоха и лрепиха саддам, те си го и „махнаха“, а иракският народ независимо дали ни харесва или не е жертва на диктатурата с последващиоте „опростачване“ и „оскотяване“.
Както и да е, не смятам да превръщам коментарите в лична кореспонденция и спор, просто изказах мнение и благодаря, че не ми затрихте постовете.
Спор няма, тъй като и двамата сме на едно и също мнение, но изказано по различен начин:)