Intidar

Реших да ви представя двете любими мои издания на Близкия изток на български език.
Като цяло, сиромашка и постна ще се получи трапезата, ако на нея наредим сериозните български он-лайн издания в областта на хуманитарните науки. Не са твърде много те дори за история, камо ли пък ако от тях трябва да подберем още по-специализирано за Изтока.
Затова – засега избрах само две, които като че се допълват.
От една страна, това е Центърът за близкоизточни изследвания.
ЦБИ издава списание „Изток – Запад“, в което се публикуват качествени анализи на политическите събития от района на Близкия изток. На страниците му четем и преводи на статии и мнения на утвърдени западни експерти в областите на международните отношения, политологията, сигурността.
На самия сайт можем да открием изключително ценни анализи и новини, гледни точки, които почти не намират място в други български медии. Като примери мога да посоча интервютата и обръщенията на висши християнски духовници от Палестина като Н. Високо Преосвещенство Теодосиус А. Ханна или пък на отец Мануил Мусаллам (вижте тук).
Също така на страниците на „Изток – Запад“ или на сайта на ЦБИ можете да видите мнението на хора като Доминик Видал, Робърт Фиск, доклади на ООН – все неща, които „bTV“ няма да ви покаже.
Сайтът е изключително богат, множество от текстовете са цели монографии, а Центърът за близкоизточни изследвания е един от малкото „мозъчни тръстове“ на „ориенталистична“ (съзнавам, че след Едуард Саид терминът е некоректен) тематика.
Списание „Ориенталия“, издание на НБУ, и едноименният сайт (http://orientalia.bg/bg) пък дават друга гледна точка към Изтока. Политическите анализи са на заден план, изтъкната е културата, изкуството и религията. Близкият изток се показва като продължител на редица антични традиции. Затова в списанието присъства рубриката „Извори“, в която са представяни древни текстове; набляга се и на сравнителния „прочит“ на едни и същи духовни феномени през призмата на християнската, но и на ислямската философия. Дискутират се както средновековната история, така и езикознание, литература и архитектура.
Разбирането за „Ориент“ е разширено, като в него са включени и древните цивилизации, че дори и Индия и Япония! (напр. статията „Японска и ислямска архитектура“)
Приятно впечатление прави присъствието на рубриката „Дебюти“, даваща поле за изява на студенти или млади хора, заинтригувани от проблематиката на списанието.
И двете списания („Изток – Запад“ и „Ориенталия“) залагат на добрия печат и оформление. Бях изненадан, че едно от най-престижните арабски списания за култура (зад което стои министерството на културата на Кувейт с всички произтичащи от това барели) излиза на лоша вестникарска хартия. На този фон изисканият предпечат и качествената бяла хартия превръщат дори докосването на „Ориенталия“ в удоволствие.
На „Изток – Запад“ желая кураж и твърдост в отстояваните от тях позиции, а, тъй като сайтът на „Ориенталия“ стартира съвсем скоро – на моите колеги и приятели от екипа желая множество бъдещи успехи!